Мрак се спуска над града, всичко заглушава,
Няма вече детски смях и плач,
Навсякъде е пусто,хоризонтът потъмнява.
Няма вече утро – само здрач.

 
Слънцето изчезва във тъма
Всичко свято се топи
И потънаха сърцата във тъга,
умирам,душата лекичко трепти.

 
Последната луна изгрява сред мъглата,
лъч надежда в мръсните прозорци лекичко проблясва.
Силен вик прониза тишината
и мълви душата тъжно, че живота й угасва